Световното първенсто е турнира, който най-много допринася за развитието, популяризирането и утвърждаването на снукъра. Въпреки че създаването на снукъра се приема за 1875, едва през 1919 Billiards Association and Control Council (BA&CC – Билярдна Асоциация и Контролен Съвет) приема официално правилата на снукъра. До тогава се играело предимно английски билярд. След това започнали да се провеждат турнири по клубовете и много бързо възникнала необходимостта да се организира официален турнир. Бил Къмкин бил собственик на билярдна зала в Бирмингам и много добър приятел на Джо Дейвис. Дълги години Джо играел снукър във фамилната билярдна зала на Къмкин. Така двамата внесли предложение за организиране на Професионално Световно Първенство в BA&CC и идеята била приета. Десетима играчи взимат участие, като дългите срещи започват още през ноември 1926 с мача между Мелбърн Инман и Том Нюман. Финалът се провежда през 1927 в залата на Къмкин, Camkin’s Hall в Бирмингам, като Джо Дейвис побеждава Том Денис с 20-11 и печели 6,10 паунда и купа, която той сам купува. Най-големия брейк е 60 на Алберт Коуп. Джо Дейвис печели първите 15 пъти турнира, като през 1940 побеждава своя по-млад брат Фред Дейвис в изключително драматичен финал с решаващ фрейм 37-36. Джо реализира първия сенчъри брейк в турнира 110 през 1935. По време на Втората Световна Война турнира не се провежда. Започва отново през 1946, когато Джо Дейвис печели за 15-ти път и реализира рекорд с брейка си от 136 на финала срещу Хорас Линдрум в епичен 145 фреймов мач. След това той никога не пожелава да участва на Световното първенство, въпреки че продължава да играе професионален снукър до старини. Никой до сега не е подобрил рекорда му от 15 световни титли. В следващите години Фред Дейвис доминира с осем титли, като само шотландеца Уолтър Доналдсън го побеждава два пъти на финала.
През 1952 в резултат на недоразумения между Билярдната Асоциация – Billiards Association and Control Council (BA&CC) и повечето от играчите, се провеждат два турнира. World Matchplay е организиран от по-голямата част от професионалните играчи и се провежда до 1957 и е със статут на световно първенство.

През 1952 BA&CC организира световен шампионат, в който участват братовчеда на много популярния билярден играч по онова време австралиеца Уолтър Линдрум – Хорас Линдрум и новозенландеца Кларк Макконахи. Линдрум печели и са признати и двата турнира.

От 1958 до 1963 има период на упадък на снукъра и Световното първенство не се провежда.

През 1964 турнира се въстановява на базата на мачове с покана (challenge matches – по подобие на бокса) до 1968. Мачовете са се провеждали без никаква схема, по няколко всяка годината. Джон Пълман, които е победителя от последното първенство от 1957, защитава седем пъти титлата си, с което изравнява осемте титли на Фред Дейвис.

Световният шампионат се въстановява през 1969, като турнир с директни елиминации, като мачовете са били дълги и разпределени през цялата година, финала бил повече от 70 фрейма и провеждането му отнело много дни. Първенството от 1971 релно се провежда през ноември 1970 в Австралия. Финала през 1975 отново се провежда в Австралия, а 1976 е първата година, в която спонсор става Embassy.

През 70-те най-значими са шесте титли на уелсеца Рей Риърдън и трите на Джон Спенсър. Други трима играчи трябва да бъдат споменати за този период. Североирландеца Алекс Хигинс печели две титли и по една първия квалификант станал световен шампион уелсеца Тери Грифитс и канадеца Клиф Торбърн.

През 1977 се въвежда ранкинг система в снукъра, като се вземат предвид представянето на играчите от последните три световни първенства, т.е. от 1974, 1975 и 1976. По-късно и други турнири започват да носят ранкинг точки, но за Световното първенство се присъждат най-много точки и турнира е с най-голям награден фонд. Същата година турнира започва да се провежда в Крусибъл Тиатър, Шефилд, който се превръща в символ на снукъра за много хора по света.

През 80-те доминира Стийв Дейвис със шест титли. Прекъсват го само североирландеца Денис Тейлър, който през 1985 печели прочутия Black Ball Final победил Дейвис с 18-17, като в решаващия фрейм на масата остава само черната топка. Джо Джонсън печели на следващата година отново срещу Дейвис.

През 90-те доминира седемкратния световен шампион, шотландеца Стивън Хендри. Джон Парот печели през 1991, като подеждава на финала ‘вечния губещ’ Джими Уайт.

От 1997 започва най-новата ера в снукъра, в която няма играч, който да доминира.

Четири титли печели шотландеца Джон Хигинс, три печели Рони О’Съливан, две печели първия шампион, играещ с лява ръка уелсеца Марк Уилямс. По една печелят ирландеца Кен Дохърти, Питър Ебдън, втория квалификант в историята печелил титлата Шон Мърфи, шотландеца Греъм Дот и австралиеца Нийл Робъртсън.

Crusible (преносно значение – тежко изпитание), наистина е тежко изпитание за играчите, поради големият брой фреймове, които трбва да изиграят за победа. От 2006 дългогодишното спонсорство с Embassy е заменено с това на 888.com. Отличието Световен шампион е най-ценното и престижно в снукъра.